Някои хора умират още преди 50-ата си година, а други остават във форма дори в напреднала възраст. Защо е така – забравете за антиейджинга – проейджингът е правилната нагласа, твърдят дълголетниците.
Реалистично ли е всички да живеем толкова дълго, отговорите дават експертите от Института Лайбниц в Йена. Д-р Матиас Платцер, изследовател на стареенето, казва: „Предполагаме, че продължителността на живота е генетично определена и знаем, че горната граница е доста над 100 години.“ Изследователят на стареенето Стивън Аустад от Тексаския университет добавя: „От родените през 2000 г. някои ще доживеят до 2150 г., и то с бистър ум.“
В момента максималната продължителност на човешкия живот се увеличава с около три месеца всяка година. Дали имаме предразположеност към достигане на дълбока старост се крие в нашите гени, но кои са тези гени, остава все още неясно. Изследователите подозират, че гените на стареенето при хората ще бъдат идентифицирани в рамките на пет до десет години.
В момента те възлагат надеждите си на един ген – FOXO3A, който е често срещан при столетниците. Но няма един-единствен ген, който да ни позволява да живеем изключително по-дълго – ген на Метусал, така да се каже – казва д-р Еберхард Фриц, координатор на изследванията в Института по биогеохимия „Макс Планк“ в Йена: „Най-вероятно няколко гена са отговорни за стареенето.“
Колко време ще отнеме, докато медицината разбере кои са нашите гени на стареенето, все още не е ясно. Ето какво казва за това д-р Платцер: „Отнема около пет години, за да се разбере функцията на един ген. Още пет години за разработване на лекарство и още пет години за пускането му на пазара. Така че говорим за период от 15 години, след като открием гените. Това означава, че всеки, който е на около 50 години сега, се надяваме, че ще може да се възползва от нашите изследвания.“ Той е категоричен, че след 15 години ще има лекарства, които значително ще удължават живота ни.
Друг любопитен въпрос е как точно остаряваме. Млади сме, докато клетките в тялото ни се делят. Така те се обновяват, когато увредените клетки умират или се нуждаят от подмяна. Но с всяко клетъчно делене краищата на нашите 46 хромозоми – теломерите, за които вестник „Доктор“ вече писа, се скъсяват – и колкото по-къси стават те, толкова по-трудно става клетъчното делене. Ако това вече не е възможно в даден момент, ние умираме.
Теломерите обикновено се скъсяват след 65-годишна възраст, а при столетниците те остават все още сравнително дълги. Но дори и техните теломери в крайна сметка достигат своя край. Какво ни кара да остаряваме по-бързо – отговорът на този въпрос е само един – стресът. Той кара клетките ни да умират по-бързо, а стресът се предизвиква от тютюнопушенето, алкохола, липсата на двигателна активност, диетите с високо съдържание на мазнини и захар или твърде много слънце. Всичко изброено подлага тялото на този опасен стрес.
Eто някои препоръки, с чието спазване можем да удължим живота си днес.
• Джогингът или карането на колело по половин час три пъти седмично намалява риска от остеопороза. Хората, които спортуват, живеят по-дълго. Това е така, защото успяват да предотвратят затлъстяването и свързаните с него заболявания.
• Отказването на цигарите добавя доста години живот – непушачите живеят по-дълго и страдат от по-малко сърдечносъдови заболявания от пушачите, които ако са мъже, умират с 18,2 години по-рано, а ако са жени – с цели 22 години по-рано.
• Приятелите дават още една възможност за по-дълъг живот – учени откриха, че възрастните хора доживяват до дълбока старост, когато край себе си имат приятели.
• Собствениците на кучета посещават лекар с 21% по-рядко от тези, които не притежават домашни любимци.
• Преместете се в район с малко трафик – това ще ви предпази от стреса, предизвикван от постоянния шум, а белите ви дробове ще ви благодарят, защото ще ги освободите от токсичните отработени газове на града. Приятен страничен ефект: ще живеете около 2,8 години по-дълго на земята.
Денис МАРТИНОВ
