Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард, заяви, че на 1 януари 2026 г. сърцето й ще бие с България, защото, освен големия ден за приемане на еврото, тя празнува и 70-годишен юбилей.
“Този ден ще бъде много специален за мен. Ще взема българско вино, за да го отпразнувам”.
“Само след два месеца българите ще започнат да ползват еврото – плащат, спестяват и пътуват с него всеки ден. България извървя дълъг път до приемането на еврото.
Много работа беше свършена, много реформи са направени, така че всички критерии, които важат за всеки член на еврозоната, да бъдат изпълнени. Това е огромна стъпка, но също така е началото на пътешествието, а не края на пътя.
Ясно е, че реформите трябва да продължават и знам, че това ще се случи, въпреки трудностите”, заяви Председателят на Европейската централна банка. Тя допълни, че реалните ползи от приемането на еврото са “просперитет и сигурност”.
След конференцията „България на прага на еврозоната”
която се проведе в резиденция „Бояна” и събра най-добрите финансисти на Европа в София, съвместна пресконференция дадоха председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард и управителят на БНБ Димитър Радев.
За първи път те показаха как ще изглеждат българските евробанкноти. Купюрите са със стойност 5, 10, 20, 50, 100 и 200 евро.
Снимка: Нова телевизия
Изказване на Кристин Лагард
„Много сме доволни да приветстваме България в еврозоната. На 1 януари 2026 г. слагаме края на един процес, който е отнел дълги години на усилена работа, трудни реформи и много очаквания”, посочи Лагард.
Тя не скри, че има българи, които се опасяват и притесняват от промяната, но увери, че това се случва във всяка държава, която приема единната валута. „В момента подкрепата за еврото е на исторически най-високото си ниво от 83%. Точно такъв дял европейци припознават валутата като своя. И България ще се впише в тази група”, подчерта председателят на ЕЦБ.
Изказване на Димитър Радев
„Скъпа Кристин, истинско удоволствие за нас е да бъдеш тук. Сред приятели, които оценяват твоето лидерство и визия за ЕЦБ, особено във времена като тези на геополитическа несигурност. Ние сме в края на нашето пътешествие към еврозоната и резултатите от нашите усилия са отражение на визията ни — да укрепим стабилността и дълбоката си интеграция в Европейския съюз.
Хармонизирани сме с правната рамка на еврозоната благодарение на последователните усилия, които положихме през последните години. Това постижение не би било възможно без подкрепата на нашите партньори в Европа и конкретно на Европейската централна банка. Скъпа Кристин, благодарни сме за вашата непрекъсната подкрепа.
Бъдещото приемане на еврото ще бъде важен репер в историята на България. За нас то ще открие нови перспективи за растеж и просперитет. Ще донесе и нови отговорности, които сме готови да приемем със същата дисциплина и разум, както досега”, заяви той.
И допълни: „Убедени сме, че една по-силна и интегрирана Европа е от полза за всички нейни членове. Вашето посещение днес потвърждава нашата решимост да продължим своя принос към развитието на еврозоната”.
„Ние сме заслужили своята репутация като фискално отговорна страна през годините. Това се демонстрира от едно от най-ниските съотношения на външен дълг спрямо брутния вътрешен продукт в Европа. И не само това. От 2020 година насам обаче постепенно губим тази позиция на фискална дисциплина. Многократно съм потвърждавал, че трябва да обърнем тази тенденция. В момента сме изправени пред същата дилема в контекста на бюджета за 2026 година.
От макроикономическа гледна точка подходът трябва да бъде ясен – засилване на контрола, ограничаване на разходите и инвестиране в дългосрочен растеж. Ако няма капацитет да се предприемат тези мерки, алтернативата са по-високи данъци, по-високо данъчно облагане и по-висок дълг. Това обаче води не само до тежки макроикономически, но и до политически последици, както показва опитът на други европейски страни. Следователно, трябва възможно най-скоро да се върнем към пътя на разумна дисциплина във фискалната политика”, допълни Радев.
И поясни, че смята, че предстоящите дискусии и обсъждания на бюджета за 2026 година ще покажат дали има политическа воля и решимост това да се направи.
„Мисля, че за тези, които не са българи в залата, си струва да припомня някои от основните показатели. България всъщност демонстрира значителна стабилност на фундамента си. Според данните, които имам за 2025 година – 3% икономически растеж, 3,4% инфлация, 3,9% безработица, 29,3% съотношение дълг към БВП и 4% фискален дефицит. Страната ни има изключително стабилна история, върху която може и трябва да стъпи, за да продължи по пътя на устойчивостта и да запази високите стандарти, които е поставила“, каза още той.
