Парламентарните комисии одобриха на първо четене бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., който вече е насочен към пленарната зала. Проектът запазва здравната вноска на досегашното ниво от 8%, без да предвижда увеличение, предава бТВ.
Разходната рамка на НЗОК е над 5,5 млрд. евро – около 15% повече спрямо тази година. В бюджета са заложени 260 млн. евро за гарантирани минимални възнаграждения: 1860 евро за лекари без специалност и 1550 евро за медицински сестри, акушерки и рехабилитатори.
Здравният икономист Аркади Шарков коментира в „Лице в лице след bTV Новините“, че въпреки номиналното увеличение системата остава сериозно недофинансирана. По думите му страната ни не е вдигала здравната вноска от 2008 г., а реалността налага промяна.
Около 4,5% от ръста в бюджета са насочени към млади медицински специалисти. Предвижда се методика, която да осигури достигане на минималните им доходи в лечебни заведения, които все още не ги покриват. Останалите приблизително 10% от увеличението обаче служат единствено за компенсиране на натрупания преразход за болнична дейност през годината и не осигуряват нови инвестиции.
Шарков подчерта, че България е сред последните в ЕС по публични разходи за здраве – едва 5% от БВП при средноевропейски 9%. Липсващите около 6 млрд. лева в системата се поемат директно от гражданите чрез доплащания за лекарства, изделия и услуги.
Допълнителен натиск идва от близо 1 млн. здравно неосигурени българи, което води до годишен недостиг от 1–1,5 млрд. лева. В същото време държавата покрива само около 40% от необходимите вноски за групи като пенсионери, деца, военнослужещи, полицаи и магистрати. Застаряващото население, слабата профилактика и растящите разходи за медикаменти и иновации допълнително усложняват ситуацията.
По думите на Шарков здравната система не може да компенсира недостига с настоящия бюджет и „рано или късно ще се стигне до увеличение на здравната вноска“. Той допълни, че политическото говорене срещу подобен ход само отлага неизбежните решения – особено на прага на еврозоната и при нарастващ държавен дълг.


