На 22 ноември се проведе среща в новия Експо център „Уста Кольо Фичето“ край Бяла, Русенско, организирана от Дамския Лайънс клуб „Колю Фичето“ и по покана на кмета Димитър Славов. Основен акцент стана книгата „Първите дами на Средновековна България“, а разговорът неизбежно насочи вниманието към някои от най-интересните женски фигури в българската история. Сред тях се открои и една почти забравена персона – френската принцеса Елизабет дьо Куртене, за която хронистите твърдят, че е била съпруга на цар Борил.
Средновековният хронист абат Филип Муске дьо Турне (ок. 1200–1282) в своята „Римувана хроника на Франция“ съобщава за три дъщери на латинския император Пиер дьо Куртене и съпругата му Йоланда. Според него най-възрастната е избрана за съпруга на унгарския крал Андрей II, третата става жена на никейския император Теодор I Ласкарис, а „втората сестра“ е омъжена за „краля на власите и куманите“ – очевиден намек към владетел на Второто българско царство.
Името на тази млада жена е Елизабет (в България – Елисавета). Тя е внучка на графовете от Куртене и племенница на двамата първи латински императори – Балдуин Фландърски и Анри дьо Ено.
Пътят на семейството ѝ е белязан от драма. През 1217 г., опитвайки да достигне Константинопол през Драч, Пиер дьо Куртене е пленен от епирския деспот Теодор Комнин и умира в затвор. Съпругата му Йоланда поема управлението на Латинската империя до смъртта си през 1219 г., оставяйки зад себе си синовете Робер и Балдуин II и три дъщери – сред които и Елизабет.
Историкът д-р Стоян Михайлов пръв обръща внимание, че една от тези сестри вероятно е била омъжена за цар Борил. По-късно той се отказва от тази хипотеза, тъй като липсват други източници за подобен династичен съюз. Подобно мнение споделя и доц. Сашка Георгиева, която посочва, че такъв брак би бил и близкородствен.
Въпреки това, сведенията на Филип Муске изглеждат трудно опровержими. Като висш духовник и човек, близък до латинските среди, той е добре запознат с династиите и техните брачни връзки. Трудно е да се приеме, че именно за една от трите принцеси би допуснал грешка, особено когато става дума за жени, станали владетелки на три различни държави.
Причината за липсата на други свидетелства вероятно се корени в краткотрайността на този брак. Възможно е той да е сключен през 1217 г., в момент на политическо напрежение. Цар Борил е изправен пред междуособици с Иван Асен II, а латинците – под заплаха от Никея и Епир. Съюз между Търново и Константинопол е бил логичен изход.
Ако този брак е последвал смъртта на император Анри през 1216 г., тогава не съществуват канонични пречки за ново сродяване. Принцесата, родена около 1199–1200 г., би била около 17-годишна, когато пристига в България.
Престоят ѝ обаче е мимолетен. През есента на 1217 или началото на 1218 г. Борил е свален и ослепен от Иван Асен II. Според обичая младата царица е върната в Константинопол, а след това се прибира в родината си.
Съдбата ѝ след Търново е вълнуваща:
– Омъжва се за граф Гоше дьо Бар-сюр-Сен, който загива при обсадата на Дамиета по време на Петия кръстоносен поход.
– През 1220 г. става съпруга на Юд I от Монтежю в Бургундия.
– Ражда осем деца и доживява до 1269 г.
Така френската принцеса, превърната за кратко в българска царица, остава само като бегла сянка в историята на Търново. Нейното присъствие е прекалено кратко, за да остави трайна следа, но достатъчно значимо, за да добави още една загадка към многообразието на нашето Средновековие.
Изтоюник: Проф. Пламен Павлов, “Труд”
