Стресът на XXI век не прощава на никого – все повече хора попадат в клопката на усещането за “сърце, което ще изскочи”, за недостиг на въздух и страх от смърт, което често изпраща пациентите в кабинета на кардиолога. Паник атаките се превърнаха в една от най-честите причини хората да търсят спешна медицинска помощ. Въпреки това много от тях остават неразбрани, често неглижирани и погрешно диагностицирани. Границата между “въображаемия” страх и реалната опасност за сърцето е тънка, а здравната система – неподготвена да отговори адекватно. Липсата на координация между психиатрия и кардиология, стигмата около психичното здраве и недостатъчната информираност сред обществото оставят хиляди хора без точна диагноза и правилно лечение. Къде свършва паниката и започва реалната опасност за сърцето? За връзката между психиката и най-важния орган в човешкия организъм, за нерешените проблеми и за това, как стресът буквално пише сценария си върху сърцето, разговаряме с кардиолога д-р Стоян Стефанов.
|
Визитка
♦ Д-р Стоян Стефанов завършва Медицинския университет в София през 2017 г. Придобива специалност по Кардиология през 2022 г., а през следващата – и Европейска диплома по Кардиология. Преминал е множество допълнителни обучения и квалификации в България и чужбина. Участвал е и като лектор в редица национални и международни събития. Спечелил е многобройни награди за постижения по специалността. Рецензент и автор на научни статии, както и на раздел “Кардиология” за предстоящото издание на “Българска енциклопедия А-Я”, към Българска академия на науките. Член е на Българския лекарски съюз, Дружеството на кардиолозите в България, Българското Дружество по интервенционална кардиология, Европейското дружество по кардиология и Европейската асоциация по сърдечносъдова образна диагностика. Част е от екипите на УМБАЛ „Света Екатерина” и болница „Здравето“ в София. |
– Д-р Стефанов, паник атаките се превърнаха в един от най-обсъжданите проблеми днес. Може ли наистина да говорим за епидемия на стреса?
– Абсолютна епидемия е това, което се случва с тревожните разстройства и, като цяло, със стреса и причинените от него здравословни последствия. До голяма степен стресът в ежедневието е почти неизбежен, затова и активно трябва да се стремим да го балансираме, иначе изпадаме в ситуация на дисбаланс – прекомерният стрес, в крайна сметка, води до редица отклонения. Основно и най-често паник атаките, тревожните тенденции водят до нарушения на съня. Това са първите признаци, които можем да видим, като отражение на стреса. Но, те, по верижен механизъм естествено се отразяват и на други сфери на здравето и могат да доведат до сериозни, понякога животозастрашаващи болести и усложнения.
Не мога да цитирам точни данни за честотата, но аз лично бих го нарекъл истинска епидемия, тъй като в моята лична практика ежедневно се сблъсквам с хора, при които в крайна сметка основният проблем са точно паник атаки или стрес-индуцирани разстройства, тревожности и други.
– Как изглежда една паник атака „отвътре”? Какви са типичните усещания и симптоми?
– Има някои основни неща, които са сходни при повечето епизоди, но в крайна сметка това са индивидуални усещания и при всеки човек може да се проявят по малко по-различен начин. Няма твърда диагноза, но това, което по-често можем да хванем като общи тенденции е, че паник атаките са внезапно възникващи епизоди. Понякога могат да бъдат на фона на провокация, конкретна ситуация, но много пъти са и без какъвто и да е първоначален белег и симптом – възникват просто сякаш от нищото.
Така че относно провокацията нямаме ясна сигурност. Може и да има провокация, но може и съвсем спорадична да е изявата. Като начало, паник атаката е много остра, внезапна, бързо развиваща се – в рамките на няколко минути се стига до пикова симптоматика, която най-често е плашеща за пациента. И именно това е един от почти задължителните симптоми: чувството на страх, на тревожност, на притеснение и до голяма степен това води със себе си усещане за сърцебиене, тежест в гърдите, стягане, понякога и бодежи
Ускореният пулс може да се чувства както в гърдите, така и в гърлото – понякога дори като задушаване. Може да се придружи още и от световъртежи, вестибуларни нарушения с причерняване, замайване. В някои по-крайни случаи дори имаме и припадъци. Понякога тези вегетативни рефлекси може да причинят още и чувства за гадене, повръщане, горещи и студени вълни, бодежи по крайниците, много често и изтръпване на ръцете, което някои хора знаят, че се появява при инфаркт и допълнително вдига нивата на техния страх и засилва още повече паник атаката. И човек се чуди: това хипертонична криза ли е, инфаркт ли е ,или е паник атака, което още повече засилва страха и тревогата.
– Как човек може да различи паник атака от истински сърдечен проблем, например инфаркт?
– Много е трудно човек в момент на паник атаката да направи такава адекватна преценка. До голяма степен това малко или много е задача на медицински специалист. Така че аз лично бих препоръчал да не се подценява проблема: както човек с паник атака може да се уплаши и да реши, че е инфаркт, така и този, който получава инфаркт, може да си каже: няма страшно, това е паник атака. Така да се успокои и да подцени ситуацията, което може да е много по-опасно.
Затова и аз лично не мисля, че е редно човек, който в момента е в такава ситуация и се съмнява дали е паник атака или не, сам да взема мерки, да определя диагнози. Но при всички случаи е редно да се опитат някои прийоми за справяне със ситуацията, но ако не отшуми в рамките на няколко минути, да се самонасочи към медицинска помощ, дори в някои случаи и спешна помощ, преглед от специалист, за да може да се отдиференцира причината за ситуацията.
– Колко често в практиката ви хората идват по спешност, убедени, че преживяват инфаркт?
– За жалост, все по-често се случва това. Преди години сме имали такива случаи, които бяха интересни, донякъде дори любопитни, да кажем, за младите колеги да могат да видят, как не всеки човек с болка в гърдите, всъщност, получава инфаркт. Но в последно време дори се обръща статистиката и по-често такива спешни пациенти в крайна сметка са със ситуация, която е причинена от стрес, от тревоги, от емоции, от паника, от тревожности… Дали със същинска паника атака, с реакция на кръвното, на пулса, в някои случаи – сърцебиене, дори аритмии, имитиращи инфаркти. Но паник атаката в днешно време е честа диагноза и, за жалост, все по-зачестяваща, за което медицинските специалисти трябва да мислим насочено и да очакваме и за в бъдеще, за жалост, да е част от ежедневната ни практика.
– По какъв механизъм по-точно сърцето се повлиява от паник атаката и реагира със симптомите, които споменахте?
– Това е много интересна взаимовръзка и всичко се осланя на вегетативната нервна система. Част от регулацията на организма, която можем да сравним с една везна. От баланса на везната зависи процесите в организма да вървят гладко и равномерно. Като тази везна има две рамена. От едната страна е симпатиковата част на вегетативната нервна система, от другата – парасимпатиковата. Те са в противоположно въздействие и затова балансът им е ключов за хомеостазата.
Когато имаме тревожни тенденции и хора, които са с такъв персонаж и характер – по-предразположени на стрес, негативни мисли и панически тенденции, дори да не е в крайната форма на паник атаките, в тези ситуации симпатиковата нервна система е по-активна и това води до покачване нивата на стрес хормоните, които съвсем логично повишават кръвното налягане ускоряват пулса, водят до спазъм на кръвоносните съдове. Природата ни е създала така, че когато сме подложени на стрес, да може да реагира и буквално да подготвим организма си за битка едва ли не. Така примитивно физиологично е устроен организмът ни.
Но, в реалното ежедневие симпатиковата свърхактивност по-често е изкуствено завишена, не толкова от ситуация, в която организмът ни се нуждае да е готов за битка, а по-скоро от емоции, които симулират тези хормонални промени и водят до всички физиологични последствия от тях. Те, обаче, не са на мястото си и съответно се усещат като проблем.
– Ако паник атаките се повтарят често и продължават дълго време, съществува ли риск от реално сърдечно заболяване?
– По дефиниция паник атаката е безобидна в нейния смисъл. Тя е бърза, агресивна, наистина стресираща за човека, но освен да му причини емоционален дискомфорт, по-скоро физически трайни последствия не би трябвало да има. След отшумяването на паник атаката, организмът отново възстановява баланс и в повечето случаи не би трябвало да има трайни въздействия и остатъчни симптоми след нея. Но в хода на паник атаките все пак се променят показателите на сърдечносъдовата система. Ускореният пулс, повишеният адреналин, покаченото кръвно налягане – всички тези неща могат да предизвикат последствия, които да са неблагоприятни и паник атаката да повлече след себе си усложнения, които вече са реални болести – аритмии, инфаркти, инсулти и други неблагоприятни диагнози.
Д-р Стоян Стефанов
– Какви изследвания трябва да се направят, за да се изключи истински инфаркт или аритмия например?
– При всички случаи първата стъпка е да се направи електрокардиограма. Когато трябва да се отхвърли или потвърди инфаркт, изследването е задължително да се осъществи. В днешно време има много устройства, дори преносими часовници, които човек привидно може да използва в домашни условия, като ЕКГ запис, но не искам хората да се подвеждат и в такъв случай, когато се съмняваме за инфаркт, точно тези устройства не са подходящи.
Трябва да се направи 12 канален ЕКГ запис, който се провежда единствено с професионалните ЕКГ апарати, които имаме в кабинетите, в спешните центрове, в линейките. Тези преносимни устройства, като часовници и други, които правят ЕКГ-запис, не са 12-канални и са подходящи за употреба при други случаи, но не и да отхвърлят инфаркт. Други диагностики, чисто лабораторни, може естествено кръвни изследвания да се пуснат, за да може да отдиференцираме какво се случва в организма
Много е важно да се следят показателите и на кръвното налягане. Ехокардиографията на сърцето също е уместна в такъв случай, за да видим както и сърдечни увреждания, които могат да се свържат с острия момент, с един евентуален инфаркт, така и съвсем други придружаващи фактори, като заболявания на клапите, на кръвоносните съдове. Целта е да се направи един цялостен скрининг на сърдечносъдовата система.
– Имате ли такова впечатление, че въпреки честотата на паник атаките, те често остават неглижирани или погрешно диагностирани?
– Абсолютно да, но това за мен е двупосочна тенденция. Както има хора с паник атаки, чиито симптоми не са правилно разчетени, оприличават се на различни болести и не се стига до диагнозата паник атака, така и обратното. Напоследък имам немалко пациенти, които са с реални проблеми и симптоми, с истински диагнози – преминали са различни прегледи и оплакванията им са били до голяма степен неглижирани, оприличени на паника атака, не разпозната е реалната диагноза.
Така че паник атаката, така както може да е една подвеждаща и неразпозната диагноза, така може да е едно своеобразно оправдание на медицинския специалист, че не знае какво е истинското заболяване на пациента, защото е много лесно да кажеш: „Паник атаки са – какво да се прави?”, „Ами не е ясно…”. И си измиваме ръцете, че не можем да стигнем до точната диагноза. И в двата случая това не е благоприятно за пациента, защото го поставя в безизходица – без ясна диагноза, съответно, не може да предприеме и точно поведение за контрол и лечение на състоянието си.
– Къде най-често се „чупи” връзката между кардиолог и психиатър? Това, всъщност, са специалностите, към които се насочва такъв пациент?
– Аз мога да говоря за кардиологичната гледна точка на проблемите. От погледа ми върху психиатричните практики, колегите психиатри много обичат да разделят болестите на т.нар. соматични /болести на тялото/ и несоматични. И, ако реално е болест на тялото, тя автоматично не е за тях, те не се ангажират с нея, вдигат ръце буквално и не ги интересува.
До голяма степен, обаче, поне според модерните концепции, всъщност, би трябвало да се преплитат двете неща и да ги разглеждаме заедно в един общ контекст. Имаме все повече данни и от науката, че душевните състояния влияят върху органите и системите, както, най-вероятно, и обратното. Така че да се разделят на телесни и нетелесни болестите, това за мен е една остаряла концепция и не ми се иска да продължава да се прилага в практиката
Аз лично се стремя в моята лична практика да помогна на пациента, с каквото мога. Ако проблемът може да се реши с медикаменти, ми е най-лесно да ги изпиша на рецепта, но, за жалост, в повечето случаи пациентите имат нужда от разговор, от това да срещнат разбирателство и слушател в лицето на лекаря, който ги преглежда. Имат нужда от една своеобразна психотерапия: да бъдат изслушани, да им бъде даден съвет, да се чувстват чути и разбрани. Това дава много голяма полза за цялостното състояние на пациента. И когато имаме състояния, които са поне частично душевни, емоционално обусловени, точно такъв подход от страна на специалиста до голяма степен е ключът към това пациентът да получи помощта, от която се нуждае.
– Пациент с паническа атака често първо се обръща към спешно отделение, към бърза помощ. Колко подготвени са тези структури да различат паник атака от инфаркт например?
– Много е правилно, когато пациентите с паник атака усетят този епизод, да се насочат към спешно отделение. Чувствата им са толкова силни, че много пъти дори има страх и за живота. В крайна сметка, ако се окаже истински проблем, животозастрашаващ, това е именно и правилният подход.
От друга страна, от спешно отделение до спешно отделение каквото и да си говорим, качеството на предлаганата услуга варира, защото единен медицински стандарт в страната просто няма. Липсва и контрол на качеството на оказаната помощ и до голяма степен пациентите са оставени на късмета на съдбата къде ще попаднат, в кой град, в кое отделение, кой специалист ще е на смяна…
За жалост, системата е така устроена, че пациентът влиза в една тенденция, тези паник атаки да рецидивират, да се случват отново и отново, да зачестяват. Влиза се в едни порочни кръгове и крайната фаза вече паник атаките да прераснат в паническо разстройство. Тогава вече по-често се намесват и колегите психиатри в диагностиката и лечението им. Но това са ситуации, които са просто изтървани във времето и са стигнали до едни крайни фази. И колкото по-рано се диагностицират и лекуват, толкова по-лесно се и овладяват. Затова според мен просто трябва да се работи насочено, да се търси ранна помощ и намеса, както от страна на пациентите, така и от медицинските специалисти.
Милена ВАСИЛЕВА
